НЕЩО НЕ БЕШЕ НАРЕД   Една сутрин Джон Съливан се

НЕЩО НЕ БЕШЕ НАРЕД
 
Една заран Джон Съливан се озовал на улицата, вървейки към центъра на града. Не можел да си изясни какво прави тук или по какъв начин се е озовал на това място, или какво е правил преди този момент. Не знаел нито какъв брой е часът, нито кое време на деня е.
Видял една жена да върви към него и я спрял.
– Опасявам се, че съм си не запомнил часовника – споделил той и се усмихнал. – Бихте ли могли да ми кажете какъв брой е часът?
Но щом го видяла, дамата изпищяла и избягала.
После Джон Съливан забелязал, че и други хора очевидно се плашат от него. Щом го виждали, те се притискали към стените на постройките или изтичвали на другата страна на улицата.
„ Нещо не е наред с мен “, помислил си Джон Съливан. „ По-добре да се прибера у дома. “
Повикал такси, само че водачът му хвърлил един взор и незабавно потеглил, без да спре.
Джон Съливан не разбирал какво се случва и това го тормозило. „ Може би някой от околните ми вкъщи би могъл да пристигна тук и да ме прибере. “ Намерил телефон и се обадил на жена си, само че насреща чул глас, който не разпознал.
– Там ли е госпожа Съливан? – попитал той.
– Не, тя е на заравяне – отвърнал гласът. – Господин Съливан почина през вчерашния ден при случай в центъра на града.
 
КАТАСТРОФАТА
 
Фред и Джийн учели в една и съща гимназия, само че се срещнали за първи път на коледния бал. Фред бил оти-шъл самичък, Джийн – също. Скоро Фред решил, че Джийн е едно от най-милите девойки, които в миналото е срещал. През по-голямата част от вечерта танцували дружно.
В единайсет часа Джийн споделила:
– Трябва да си потеглям. Можеш ли да ме закараш?
– Разбира се – отвърнал Фред. – Аз също би трябвало да се прибирам.
– Случайно блъснах колата си в едно дърво по пътя насам – споделила Джийн. – Предполагам, че виновността си е моя. Трябваше да внимавам повече.
Фред я закарал до началото на Брейди Роуд. Той не познавал този квартал доста добре.
– Можеш да ме оставиш тук – споделила Джийн. – Пътят нататък е в доста неприятно положение. Ще повървя пешком.
Фред спрял колата и є подал една лъскава гирлянда.
– Вземи я. Дадоха ми няколко на бала.
– Благодаря ти – отвърнала Джийн. – Ще я сложа в косата си.
И го направила.
– Би ли желала някой път да излезем дружно, на кино или някъде другаде? – попитал Фред.
– Би било отлично – отвърнала Джийн.
Фред потеглил, само че внезапно осъзнал, че не знае нито семейството на Джийн, нито телефонния є номер. „ Ще се върна “, помислил си той. „ Пътят няма по какъв начин да е толкоз зле. “
Подкарал постепенно по Брейди Роуд през гъстата гора, само че от момичето нямало и диря. Когато стигнал до един завой, видял аварирала кола. Била се блъснала в едно дърво и цялата била обхваната от пламъци. От нея към момента се издигал пушек.
Фред доближил до колата и видял, че водачът е заклещен вътре, с глава, забита във кормилото.
Това била Джийн. В косата є била вплетена коледната гирлянда, която Фред є подарил доскоро.